Предстоящата прожекция на пълнометражния документален филм „Слънчев лъч над Париж“ в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ има особен смисъл. Защото този път киното влиза в пространство, създадено за живописта, за да представи един художник. Лъчезар Ошавков, български творец с необикновена житейска и артистична съдба.
Съществува и надеждата тази среща да има свое продължение. През следващата година в галерията да бъде представена голяма ретроспективна изложба на Ошавков. Така прожекцията на филма може да се окаже не само самостоятелно културно събитие. Тя може да е своеобразно начало на една по-дълга среща на бургаската публика с неговото творчество.
Но „Слънчев лъч над Париж“ е и среща между двама творци. От едната страна е художникът Лъчезар Ошавков, а от другата – човекът зад камерата, режисьорът и оператор Андрей Чертов. Двама автори, принадлежащи на различни изкуства и с различни съдби, които се срещат в един филм.
Андрей Чертов – повече от половин век в киното
Андрей Чертов е автор с повече от половин век професионален път в киното. Роден в Москва през 1953 г., той завършва през 1974 г. операторския факултет на ВГИК в класа на проф. Борис Волчек – един от големите майстори на руската операторска школа. От 1975 г. живее и работи в България.
Професионалният му път започва зад камерата. В продължение на десетилетия като оператор участва в създаването на близо 200 документални и повече от 15 игрални филма. Тогава той работи с редица ярки авторски режисьори. Особено място в този професионален път заема работата му с Бинка Желязкова. С нея той работи върху пълнометражните документални филми „Лице и опако“ и „Нани-на“. Филми, посветени на съдбите на жени затворнички, както и работата му върху филма „Неизвестното за Неизвестни“ на режисьора Григорий Чертов. Филмът представя портрет на големия скулптор Ернст Неизвестни.
От оператор към автор на собствени филми
Именно дългогодишната операторска практика в документалното кино постепенно определя и собствения му авторски почерк. За Андрей Чертов камерата никога не е само средство за регистриране на действителността. Тя е начин да наблюдаваш човека, да чакаш момента, в който той престава да усеща присъствието ѝ. Тогава да откриваш онова, което трудно може да бъде предварително написано в сценарий.
Натрупаният опит естествено го отвежда към създаването на собствени филми, в които обединява функциите на сценарист, режисьор и оператор. А стремежът към творческа независимост го кара да поеме и продуцирането на своите произведения.
Така постепенно се оформя един рядък за българското кино модел на последователно авторско присъствие. От първоначалната идея и сценария, през режисурата и камерата, до монтажа, постпродукцията и окончателния облик на произведението. За Андрей Чертов това не е само начин на производство. Това е възможност филмът да запази единен авторски поглед – от първия заснет кадър до срещата му със зрителя.
Филмите на Андрей Чертов и пътят към „Слънчев лъч над Париж“
Като режисьор той дебютира в пълнометражното документално кино с „Дъждовен ден“ – филм, посветен на забележителния джаз музикант Огнян Видев. Филмът получава Специалната награда на град Пловдив на фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен Ритон“. Участва на международни фестивали. През 2014 г. е отличен в Томск, Русия, на Международния кинофорум „Златен Витяз“. Там получава голямата награда „Златен Витяз“ за пълнометражен документален филм.
Следва пълнометражният игрален филм „Silent Movie“, вдъхновен от музиката и личността на големия български композитор и пианист Милчо Левиев. За съжаление, поради възникнали впоследствие проблеми, свързани с продуцентските отношения и авторските права, филмът и до днес не успява да достигне пълноценно до своята публика.
Темата за художника, за творческата свобода и за човека, който изгражда собствен свят независимо от обстоятелствата. Постепенно темата се превръща в една от постоянните линии в авторското кино на Андрей Чертов. Тя продължава в документалния филм „Имало едно време в Париж“ (2024), представян и отличаван на международни фестивали в България, Москва и Минск.
Лъчезар Ошавков – художникът в центъра на филма
Именно работата по този филм дава тласък за появата на най-новата му творба – „Слънчев лъч над Париж“ (2026). По време на снимките в Париж през 2023 г. Андрей Чертов се запознава с българския художник Лъчезар Ошавков – среща, която постепенно прераства в идеята за нов филм.
В „Имало едно време в Париж“ Ошавков присъства с любопитна страница от своята биография – кариерата му като певец. Тогава става дума за руските кабарета на Париж в началото на 70-те години. Този път обаче той вече е в центъра на филма.
И това е естествено. Защото животът на Лъчезар Ошавков сам по себе си носи материал за кино. Художник, живописец, скулптор и певец, той от десетилетия живее между различни страни, езици и култури. Въпреки всичко той неизменно се завръща в Париж. В града, превърнал се за него не просто в място за живеене, а в своеобразен вътрешен дом.
„Слънчев лъч над Париж“ – портрет извън традиционната биография
„Слънчев лъч над Париж“ не е традиционен биографичен портрет. Филмът не се опитва да подреди живота на своя герой в хронология от факти, дати и събития. Камерата го следва, наблюдава го и разговаря с него. Постепенно тя прониква в неговия свят – свят на живопис, музика, спомени и приятелства. В него присъстват още самота и неизчерпаема жажда за живот.
Именно тук срещата между художника и кинематографиста придобива своя истински смисъл. Един творец разказва за друг творец, без да се опитва да го обясни докрай. Единият рисува своя свят върху платното, другият се опитва да го улови чрез светлината, движението и времето.
Към тях се добавя и човешкото присъствие пред камерата. Ошавков е безспорният герой на филма. Погледът към него обаче принадлежи на автор с повече от пет десетилетия професионален и житейски опит в киното.
Париж, изкуството и търсенето на свобода
Затова „Слънчев лъч над Париж“ е преди всичко филм за Лъчезар Ошавков. За неговата живопис, личност, свобода и необикновения начин на живот. Едновременно с това филмът носи разпознаваемия авторски почерк на Андрей Чертов – кинематографист с повече от половин век професионален път. Този път, започнал зад камерата, е част от историята на българското кино.
Той е формиран в диалог с две големи кинематографични традиции – българската и руската.
Париж във филма също не е туристически декор. Той присъства като живо пространство – град на срещите и разделите, на паметта, на случайно уловените мигове. На онова особено усещане за свобода, което може би обяснява защо толкова художници са търсили именно там своето място.
Филмът е разказ за Лъчезар Ошавков, но постепенно се превръща и в размисъл за нещо много по-общо. Как човек остава верен на себе си, когато животът го отвежда далеч от мястото, откъдето е тръгнал? Какво означава да принадлежиш; и може ли изкуството да се превърне в истинската родина на човека?
Това е кино, изградено не толкова върху обясненията, колкото върху наблюдението – върху погледа, жеста, паузата, музиката, улицата, светлината. Също на онези малки, почти неуловими мигове, в които понякога се разкрива повече, отколкото в цял разказ.
И може би затова заглавието „Слънчев лъч над Париж“ носи смисъл, който излиза извън конкретната история. То е метафора за способността на човека да съхрани светлината в себе си. Независимо от времето, разстоянията и превратностите на живота.
Прожекцията в Бургас и международният живот на филма
В този смисъл прожекцията именно в Бургаската художествена галерия има своя естествена логика. За една вечер екранът ще заеме място сред произведенията на изобразителното изкуство, за да разкаже чрез киното за един художник. А ако бъдещата ретроспективна изложба на Лъчезар Ошавков се осъществи, днешната среща с него чрез филма ще придобие ново значение.
Тя ще се превърне в своеобразен пролог към една следваща среща – този път непосредствено с неговите картини.
Филмът е продукция на „А.М. Студио Филм Продакшън“. Сценарият е на Андрей Чертов и Владимир Манолов, режисьор, оператор и продуцент е Андрей Чертов, а звукорежисьор – Виктор Морс.
„Слънчев лъч над Париж“ вече има и своя международен живот. Филмът е представен на Московския международен кинофестивал и на Международния кинофорум „Златен Витяз“.
Там Андрей Чертов получава специалната награда „Сиделников“ за режисура в категорията за пълнометражно документално кино.
Филмът „Слънчев лъч над Париж“ ще бъде представен на 26 август, сряда, от 18:00 ч. в Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“, ул. „Митрополит Симеон“ 24.
Вход свободен.
