Днес православната църква отбелязва денят на Света Великомъченица Марина.
В Странджа почитта към определени светци е особено силно изразена. В местната традиция техните жития често се отличават с повишена степен на мистичност в сравнение с каноничните агиографски текстове. Това води до приписването на чудодейни и магически способности на светците — често срещан топос в агиографията, който отразява специфичния синкретичен характер на регионалната религиозна култура. Подобна симбиоза между догма и митология прави култа към светците по-достъпен, превръщайки ги в активни защитници на местната общност чрез техните свръхестествени атрибути.
Непосредствено след култа към Светите Константин и Елена, централно място в странджанския пантеон заема Св. Великомъченица Марина. В местната традиция тя е една от най-почитаните светици и е натоварена с мощни архаични характеристики. Наричана е Огнената Марина – „люта“, „чурута“ и „висия“ – епитети, които подчертават ролята ѝ на лечителка и господарка на змиите и животните. Чества се на 17 юли, последният ден от триадата празници наричани „Горещници“. Житието на Св. Марина е наситено с антични и източни приказни мотиви, чудотворни проявления и фантастични елементи.
Аналогично на тези аспекти, в посветения на Светицата странджански песенен цикъл, тя е представена в митологичен план. Тя е девойка, зачената чудодейно с помощта на Слънцето (на което е предопределена да бъде невеста), или е възпята като негова сестра, или сестра на Св. пророк Илия. Образът на Сина на Великата майка Така както той е повелител на светкавиците, тя е стопанка на небесния огън, с който може да накаже всеки, който не вярва в силата ѝ или не спазва забраните ѝ, обвързани с празника. В църковната живопис Св. Марина се изобразява млада, облечена в червен мафорий. В дясната си ръка държи кръст, или вдигнат чук, с който удря Сатаната по тялото, а с лявата го хваща за рога.
Пример за различни иконографски схеми от Странджа са икона от Малко Търново, в която на дясната ръка на Св. Марина е кацнал гълъб насочен към лика на благославящ Христос и в краката и стои победеният от нея змей (вж. иконата от Малко Търново, Странджа; Георгиева 2013). В друга икона от двете страни на Разпятие Христово за изобразени фигурите на Св. Марина и пророк Илия.
В католическия вариант на житието змеят поглъща Св Марина и кръста, който тя държи се уголемява разкъсвайки тялото му на две части. Злото не се отказва, появява се „черен бяс“ (космат човек, който се опитва да изплаши девойката). Когато го вижда, тя казва: „Познавам, сатана, делата ти, разпознавам подмолните ти клопки. Защо искаш да ме изплашиш? Ако си мислиш, че съм малко момиче, моят защитник и помощник е могъщ господар“. Злият бяс се прекланя пред мощта божия и изчезва. Тогава небесна светлина осветява килията ѝ, изтласква вонята и от светлината се оформя кръст, на който кацва бял гълъб. (Менхарт 2017) Свещени места в Странджа посветени на Света Марина, са параклисът с аязмо в село Кости и пещерата Св. Марина до село Сливарово.
Вярва се, че най-лековитата вода е в пещерата на село Сливарово. Вярващите в тази лечебна сила на водата прекарват нощта пред пещерата и очакват в съня си да получат знак как ще бъдат излекувани. Пещерата се посещавана и от бездетни жени. Те влизат в нея призори, оставяйки вътре малки подаръци с надеждата да им се роди дете. Входът е много тесен и според легендата през него могат да минат само девствени моми, а водата вътре е лековита.
Икона на Света Марина, колекция БХГ, фонд „Икони“, 80х55,4,х4см, 1895г.
В зала III на Галерията може да посетите Постоянна експозиция „Икони от Странджа и региона на Бургас“.
Текстът подготви: Мария Алексиева