В рубриката ни: „Днес ще ви разкажем…“ искаме да споделим една интересна история свързана с Петко Задгорски.
1951 г. е знакова за художника. Той печели анонимен конкурс за паметник на големия руски поет Александър Сергеевич Пушкин. След избора на журито в София и обявените резултати от конкурса настава всеобща изненада. В съревнование с най-изтъкнатите български скулптори печели автор, който при това е завършил живопис, и който дотогава няма нито един значим монумент. Това не променя убедеността на Петко Задгорски, че ще се справи със задачата.
След месеци на усилена работа в избата на училището „Св.Св. Кирил и Методий“, където фигурата на поета е пресъздадена първо в глина, а после в гипс. Цели шест седмици позира синът му Венелин – облечен с фрак и пелерина. Бронзовата фигура е отлята в София и на 22 февруари 1952 г. паметникът е открит в Морската градина на Бургас. Тогава мнението на всички ценители на изкуството, както и на българските и съветски критици и общественици е, че това е един от най-добрите скулптурни образци на Пушкин в света.
„К морю“ А. С. Пушкин:
Прощай, свободная стихия!
Последний раз перед со мной
Ты катишь волны голубые
И блещешь гордою красой…И ако можем да направим паралел между поезия, изобразително изкуство и музика през 1949г. Сергей Прокофиев композира цикъл, състоящ се от два кратки оркестрови валса посветени на Александър Пушкин по повод 150 години от раждането на поета. Валсове, създаващи усещане за благородство, изящество, светла меланхолия, стремеж да се пресъздаде носталгията и копнежа по една отминала епоха.
Waltz №1 – Allegro espressivo (F-major)
Waltz №2 – Allegro meditative (C-sharp minor)
Музикалните композиции са обособени в самостоятелни концертни произведения, носещи в себе си атмосфера от светът на руската класическа литература от XIX в. Музиката на Прокофиев се отличава с лиричност и изящество. Първият валс предизвиква светли и ярки цветове, чувство за приповдигнатост и празничност, а втория е по-вглъбен и носталгичен. За създаването им Прокофиев използва музикални ескизи от негови по-ранни композиции, свързани с темата за Пушкин, превръщайки ги в образци на майсторска оркестрация в стила на шедьовъра на Глинка „Валс-Фантазия“.
Текстът подготви: Владимир Попов