В богатото творческо наследство оставено ни от художника Петко Задгорски живял през периода 1903–1972 година, част от което се опазва и съхранява в Бургаска художествена галерия носеща неговото име, рисунката и графиката заемат особено място. В тях се открояват академичната му подготовка, прецизният рисунък който владее и умението да изгради художествен образ чрез пестеливи изразни средства.
Неговите рисунки с молив и въглен, са не само подготвителни скици към живописни произведения. Те са самостоятелни творби, които се отличават с уверен щрих и задълбочено познаване на човешката фигура и заобикалящата го среда. В тях личи стремежът на художника за предаване на състояние в образите, точност и пластичност, характерни за цялото творчество на автора.
Малко известен, но интересен факт от биография му, е че той е създател на символа-емблема на Яхт клуб – Бургас. Тя се превръща в разпознаваем знак на клуба и на бургаската морска общност. Работата му по емблемата е част от по-широките му интереси към приложната графика, корабите и морската тематика. Освен живописец и скулптор, той разработва и проекти на яхти, кораби и гемии, като някои от тях намират приложение в българското корабостроене.
Емблемата е изработена в края на 30-те години на XX век (около 1938 г.) под формата на официален герб. По това време Петко Задгорски вече активно живее, твори и преподава в Бургас.
Неговият син Велин Задгорски споделя в свои спомени (публикувани в Academia.edu), че баща му печели „първото състезание на ветрила“ в Бургас през 1935 г., организирано от тогавашния Български народен морски сговор (БНМС). Поради тази силна лична привързаност към спорта, той поема задачата да изработи клубния знак. Включва стилизирани морски символи, отразяващи идентичността на пионерите във ветроходството на Бургаския залив. Дизайнът на Петко Задгорски се е използвал не само за официални документи. Той е вграждан и като емблема върху флагове и наградни символи при тогавашните състезания на ветроходни моделни яхти в града. Тя полага основите на визуалната традиция, по-късно през годините се наследена и трансформирана от съвременните организации. Сред тях е и признатият днес дизайн.
„В моята рождена година – 1935, вероятно по инициатива на баща ми в Бургас, е основан „Яхт-Клуб“. За него баща ми е проектирал и изрязал от бакърена тенекия герб, който се съхраняваше у нас и през моето последно посещение в Бургас още беше в едновремешното ателие. Не си спомням за някакъв сдружителен живот на яхт-клуба, вероятно защото центърът на водния спорт в Бургас беше тогава „Морския сговор“, в който баща ми беше много активен. Имам копие от писмо на началника на пристанището от 10. май 1941 г., в което пише, че „Петко Ив. Задгорски“ е член на управителния съвет на БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР и му се разрешава да пътува безплатно с пристанищните плавателни съдове, когато пътуват „по служебна работа“. Интервю от Елисавета Станчева със сина на българския художник Петко Задгорски (1902-1974) – Велин Задгорски, проведено през м. февруари 2019 г. в Мюнхен, Германия.
Постоянна и водеща тема в творчеството на Задгорски е морето. Голяма част от неговия живот и професионална дейност са свързани с град Бургас. Той е учител по рисуване, първи председател на Дружеството на бургаските художници и уредник в Градската художествена галерия.
Днес графичните произведения на Петко Задгорски се възприемат не само като художествени творби. Те са ценни исторически свидетелства за развитието на българското изобразително изкуство и живота през ХХ век. Те разкриват изключителното чувство на твореца за форма и композиция.
Текстът подготви: Лилия Моллова-Тодорова